КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА     Изтрещяхме. Бедност. Лошо здравеопазване. Липса на ред, на спокойствие и на вяра в бъдещето. Организирана безпътица. Банкова криза (за която според законопроекта трябва да се говори мълчешком). Лунатични политици заговорничат предизборно. Гробовност. И градушка се изсипа върху ни като предупреждение, че винаги може да е по-зле. Изпотрошиха се колите, НАП подхвана стъкларите заради касови бележки, застрахователите заискаха документ от метеоролозите, а в бюджета зейна дупка. Луната спи, а някой краде. Но ние винаги си слагаме качулката след дъжда. Докога ли?     Владимир ГЕОРГИЕВ