ЗА ЧОВЕКА ОТ НАРОДА   Така и не разбрах на кого се сърди Бойко Борисов. На последните парламентарни избори основаната от него ПП ГЕРБ спечели най-много гласове, но те се оказаха недостатъчни за самостоятелно управление. Поради което той отказа мандата за съставяне на правителство още същия чес, в който му беше връчен от президента. След като стори това, той се самоопредели като опозиция и изказванията впоследствие, че е трябвало да му дадат постове в държавата, включително поста на председател на Народното събрание, говорят за липса на политически разум. Борисов иска да консумира властта сам и по своя преценка да хвърля кокалите на кучетата, които харесва или поне одобрява. Като политик Борисов е слаб, това е ясно, но като държавник никакъв го няма. Готов е на всичко, за да задоволи популистичното си его; да бъде харесван за него е по-важно от това, да бъде ефективен и полезен за обществото. Затова историческата му реплика „Разбираме се, защото вие сте прости и аз съм прост” е еманация на вкоренената в него опростенческа представа за държавника – като човек от народа. Изборите за него са по-важни от развитието на държавата; готов е да удължи носа си само и само да не вижда по-далече от него. Прилича на дете, което много иска някаква играчка, а след като я получи не я дава на никой и си играе сам с нея. Така и той с властта – иска я цялата в името на Себе си и на самата власт, но не и в името на народа. Затова му е важно да се самовъзприема като месия и винаги, за всичко другите да са виновни. Не е важно колко дълг ще гласува парламентът, важното е той да не е виновен. Обществото за него е реформирано тогава, когато му е дало цялата власт: това е добро общество и е готово за Него. Не са нужни реформи в общество и в държава, която е готова за Него и го е провъзгласила. Малката стрелка на часовника върви към него. Той интуитивно го усеща и става все по-настървен, все по-гладен за власт – дава ултиматуми, заплашва с реваншизъм, клати едрото си тяло и стиска юмрук в левия джоб. На негово място друг щеше да бъде угрижен и да отклони задаващата се оферта за власт, ако не е готов да издържи под тежестта й, вместо да крещи от безсилие. Нищо добро не ни чака. С тази мисъл се живее по-леко. А най-леко се живее без мисъл и без смисъл. За последните 24 години политиците в България го доказаха.   Владимир ГЕОРГИЕВ