Постинг
09.11.2015 12:52 -
Генерал Лоден в кожа
ГЕНЕРАЛ ЛОДЕН В КОЖА
Генерал Лоден играел ръченица пред камината си вкъщи. Отблясъците от буйния огън хвърляли широка и могъща сянка върху огромната стена - това било тялото му, уголемено, носната кърпичка, която развявал над главата си, приличала на платно на кораб. Той рипал ръченица, слушал диско и в същото време размишлявал.
"Дали наистина толкова много ме обичат, или просто ми се умилкват?"
"Дали народът не може без мен или аз не мога без него?"
"Толкова много дадох, а нищо не взех. Защо съм толкова добър?"
"Докато аз наливам основите, други вече си слагат покривите."
Уморил се, седнал върху тоалетната чиния в банята да почине, заспал, без да иска.
На другата сутрин, докато закусвал чорба от охлюви и агнешка главичка с чесън, отбелязал вътре в себе си:
"Народът ми наистина не може без мен, в това съм сигурен. Време е да вляза в собствената си кожа. Ще разкарам палтото от агнешка вълна и ще остана сам по себе си, вълк единак!"
И го сторил. Макар и временно.
Генерал Лоден играел ръченица пред камината си вкъщи. Отблясъците от буйния огън хвърляли широка и могъща сянка върху огромната стена - това било тялото му, уголемено, носната кърпичка, която развявал над главата си, приличала на платно на кораб. Той рипал ръченица, слушал диско и в същото време размишлявал.
"Дали наистина толкова много ме обичат, или просто ми се умилкват?"
"Дали народът не може без мен или аз не мога без него?"
"Толкова много дадох, а нищо не взех. Защо съм толкова добър?"
"Докато аз наливам основите, други вече си слагат покривите."
Уморил се, седнал върху тоалетната чиния в банята да почине, заспал, без да иска.
На другата сутрин, докато закусвал чорба от охлюви и агнешка главичка с чесън, отбелязал вътре в себе си:
"Народът ми наистина не може без мен, в това съм сигурен. Време е да вляза в собствената си кожа. Ще разкарам палтото от агнешка вълна и ще остана сам по себе си, вълк единак!"
И го сторил. Макар и временно.
Няма коментари
