Според Уикипедия, свободната енциклопеция в Интернет, България е сред страните с най-ниска раждаемост в света. Там намерих таблицата, която прилагам.

Оказва се, че през 2017 година в България са се родили най-малко деца, откакто има или се води статистика – от 1888 г. Това означава, че страната ни се намира в най-тежката демографска катастрофа след освобождението от турско робство. Вижте сами данните:

Демографски показатели според данни на Националния статистически институт:

През 2017 г., според НСИ, са се родили около 54 000 българчета, или с 10 000 по-малко от 2016 г. и с цели 65 000 по-малко в сравнение с 1888 година, когато в България са живели само три милиона души.

Само демографска ли е кризата? Нима тя не е отражение на всичко ставащо и неставащо в най-корумпираната и бедна страна в Европа? Липсата на желание за възпроизводство показва най-малко три неща.

Първо, населението застарява. Липсата на напредък в свободата (или в освобождаването – защото приватизацията не разкова оковите на собствеността, само смени катинара ѝ; а демокрацията се оказа жанр на древногръция театър) на икономиката и духа; отъствието на предпоставки за естествена справедлива конкуренция, стимулираща успеха и творчеството; императивната и безмилостна корупция и престъпност, захванала в мафиотска хватка целия живот, принуждава младите, образовани и здрави българи да търсят препитание и въздух в чужбина. Там създават семейства, устройват се и повечето от тях изобщо не се връщат в родината, потънала в мълчаливото безвремие на собствената си мъка и нещастие.

Второ, липсата на сигурност и ясна перспектива действат демотивиращо. Правителствата през последните десетина-петнайсет години се хвалят със стабилността, чийто произход се мотивира обаче най-вече с членството ни в Европейския съюз и макроикономическите показатели, обличащи държавата в цифри, а човека – в статистика. Всъщност стабилността на държавата се дължи на устойчивата мизерия на населението, мизерия с ясна тенденция към задълбочаване. Робска, злобна и отмъстителна по природа, българската популация позволява на гърба ѝ да се вършат злодейства срещу самата нея, защото и тя би вършила същото, ако беше на власт. Така за кратко време малък процент от дерибействащата политическа класа натрупа стотици милиони пред очите на омерзения и настръхнал, но беззъб и неорганизиран народ. Страни, включително съседни на нас, са в по-завидно социално положение, независимо че не членуват в Европейския съюз.

Трето, избралите да останат в България млади хора изобщо не бързат да раждат. Няма никакви демографски политики: нито безлихвени заеми на младите семейства, нито специален гарантиран минимален месечен доход на семейства с две, три или повече непълнолетни деца, нито безплатни детски градини, забавачници. Държавата нехае за проблемите на хората в детеродна възраст. Дори не се обсъжда възстановяването на ергенския данък, който (макар и спорно) стимулираше създаването на семейства. Вместо това се заговори за наличието на трети пол, в чиято родилна способност силно се съмнявам и вероятно е измислен, за да насърчи инфертилността.

А и броят на децата сред тези, родени през 2017 г., колкото и да е малък, ще се окаже още по-незначителен, ако вземем предвид обстоятелството, че повечето от тях никога няма да възприемат българският език като майчин.

След тридесет години генетичният фон на България ще е коренно променен.

Политическата ни каста, пръкнала се като агресивен социален плевел след промените, които обезлюдиха България, най-сетне трябва да се поздрави с успеха си. Ако използваме думите на Антон Страшимиров, за тази каста ще кажем, че изкла народа си, както и турчин не го е клал.

България загива.