Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 13:58 - (САМО)УБИЙСТВОТО НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
Автор: exuded Категория: Лични дневници   
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове:
0



Според Уикипедия, свободната енциклопеция в Интернет, България е сред страните с най-ниска раждаемост в света. Там намерих таблицата, която прилагам.

Оказва се, че през 2017 година в България са се родили най-малко деца, откакто има или се води статистика – от 1888 г. Това означава, че страната ни се намира в най-тежката демографска катастрофа след освобождението от турско робство. Вижте сами данните:

 

Демографски показатели според данни на Националния статистически институт:

Година

Период

Население
(към
31 декември)

Живородени

Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)

Тотален
коефициент
на
плодовитост

Аборти

Всичко

Извънбрачни
деца


В градовете

В селата

1888

Княжество България

3 185 100

118 826

     

37.3

   

1890

3 247 300

112 772

     

34.7

   

1900

3 744 300

156 962

     

41.9

   

1910

Царство България

4 337 500

179 563

     

41.3

   

1920

4 847 000

192 665

     

39.7

   

1930

5 770 600

179 973

     

31.1

   

1940

6 368 400

140 564

     

22.0

   

1950

Народна република България

7 273 100

182 571

     

25.1

   

1953

             

1 100

1954

             

1 100

1955

             

2 200

1956

             

2 000

1957

             

31 700

1958

             

38 100

1959

             

46 200

1960

7 905 500

140 082

     

17.8

 

143 155

1965

         

15.3

 

116 079

1970

8 514 900

138 745

 

79 809

58 936

16.3

 

142 511

1975

         

16.6

 

143 450

1980

8 876 600

128 190

14 024

86 664

41 526

14.5

 

156 056

1985

 

118 955

13 954

81 072

37 883

13.3

 

132 269

1989

8 767 308

112 289

12 851

       

132 021

1990

Република България

8 669 269

105 180

13 052

73 940

31 240

12.1

1.81

144 644

1995

8 384 715

71 967

18 519

50 405

21 562

8.6

1.23

97 092

1996

8 340 936

72 188

20 284

       

98 566

1997

8 283 200

64 125

19 253

       

87 896

1998

8 230 371

65 361

20 562

       

79 842

1999

8 190 876

72 291

25 344

       

72 382

2000

8 149 468

73 679

28 262

52 789

20 890

9.0

1.27

61 378

2001

7 891 095

68 180

28 666

48 567

19 613

8.6

1.24

51 165

2002

7 845 841

66 499

28 474

   

8.5

1.21

50 824

2003

7 801 273

67 359

31 072

48 597

18 762

8.6

1.23

48 035

2004

7 761 049

69 886

34 043

50 390

19 496

9.0

1.29

47 223

2005

7 718 750

71 075

34 858

52 280

18 795

9.2

1.31

41 795

2006

7 679 290

73 978

37 569

55 043

18 935

9.6

1.38

37 272

2007

7 640 238

75 349

37 825

   

9.8

1.42

37 594

2008

7 606 551

77 712

39 694

   

10.2

1.48

36 593

2009

7 563 710

80 956

43 251

60 664

20 292

10.7

1.57

33 733

2010

7 504 868

75 513

40 850

57 077

18 436

10.0

1.49

31 548

2011

7 327 224

70 846

39 722

53 396

17 450

9.6

1.51

29 376

2012

7 284 552

69 121

39 695

51 658

17 463

9.5

1.50

29 992

2013

7 245 677

66 578

39 375

49 526

17 052

9.2

1.48

29 505

2014

7 202 198

67 585

39 773

50 704

16 881

9.4

1.52

28 145

2015

7 153 784

65 950

38 947

49 486

16 464

9.2

1.53

 

2016

7 101 859

64 984

           

 

 

През 2017 г., според НСИ, са се родили около 54 000 българчета, или с 10 000 по-малко от 2016 г. и с цели 65 000 по-малко в сравнение с 1888 година, когато в България са живели само три милиона души.

Само демографска ли е кризата? Нима тя не е отражение на всичко ставащо и неставащо в най-корумпираната и бедна страна в Европа? Липсата на желание за възпроизводство показва най-малко три неща.

Първо, населението застарява. Липсата на напредък в свободата (или в освобождаването – защото приватизацията не разкова оковите на собствеността, само смени катинара ѝ; а демокрацията се оказа жанр на древногръция театър) на икономиката и духа; отъствието на предпоставки за естествена справедлива конкуренция, стимулираща успеха и творчеството; императивната и безмилостна корупция и престъпност, захванала в мафиотска хватка целия живот, принуждава младите, образовани и здрави българи да търсят препитание и въздух в чужбина. Там създават семейства, устройват се и повечето от тях изобщо не се връщат в родината, потънала в мълчаливото безвремие на собствената си мъка и нещастие.

Второ, липсата на сигурност и ясна перспектива действат демотивиращо. Правителствата през последните десетина-петнайсет години се хвалят със стабилността, чийто произход се мотивира обаче най-вече с членството ни в Европейския съюз и макроикономическите показатели, обличащи държавата в цифри, а човека – в статистика. Всъщност стабилността на държавата се дължи на устойчивата мизерия на населението, мизерия с ясна тенденция към задълбочаване. Робска, злобна и отмъстителна по природа, българската популация позволява на гърба ѝ да се вършат злодейства срещу самата нея, защото и тя би вършила същото, ако беше на власт. Така за кратко време малък процент от дерибействащата политическа класа натрупа стотици милиони пред очите на омерзения и настръхнал, но беззъб и неорганизиран народ. Страни, включително съседни на нас, са в по-завидно социално положение, независимо че не членуват в Европейския съюз.

Трето, избралите да останат в България млади хора изобщо не бързат да раждат. Няма никакви демографски политики: нито безлихвени заеми на младите семейства, нито специален гарантиран минимален месечен доход на семейства с две, три или повече непълнолетни деца, нито безплатни детски градини, забавачници. Държавата нехае за проблемите на хората в детеродна възраст. Дори не се обсъжда възстановяването на ергенския данък, който (макар и спорно) стимулираше създаването на семейства. Вместо това се заговори за наличието на трети пол, в чиято родилна способност силно се съмнявам и вероятно е измислен, за да насърчи инфертилността.

А и броят на децата сред тези, родени през 2017 г., колкото и да е малък, ще се окаже още по-незначителен, ако вземем предвид обстоятелството, че повечето от тях никога няма да възприемат българският език като майчин.

След тридесет години генетичният фон на България ще е коренно променен.

Политическата ни каста, пръкнала се като агресивен социален плевел след промените, които обезлюдиха България, най-сетне трябва да се поздрави с успеха си. Ако използваме думите на Антон Страшимиров, за тази каста ще кажем, че изкла народа си, както и турчин не го е клал.

България загива.

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: exuded
Категория: Лични дневници
Прочетен: 89417
Постинги: 125
Коментари: 13
Гласове: 20
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31