Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2014 14:35 - И падането е придвижване
Автор: exuded Категория: Политика   
Прочетен: 998 Коментари: 0 Гласове:
0



ЗА ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА И ЛАМЯТА   На последните избори за национален парламент народът гласува странно. Той така конфигурира силите в Народното събрание, че всички представени там политически партии се оказаха в творческа невъзможност да вземат властта така, както са свикнали или както биха искали. Най-голямата парламентарна политическа сила се почувства толкова слаба, че върна мандата незабавно. От слабостта й се възползваха по-слабите, но за сметка на това по-хищни и организирани партии, които припознаха мандата като свой за необходимото им време. Днес дните на правителството са преброени. Скоро ще имаме служебен кабинет и предсрочни парламентарни избори. Предстои нов опит на българската демокрация да докаже съществуването си. Моментът е достатъчно важен, за да се съгласим, че си струва да се подготвим за него. Нека се взрем в някои от достиженията в най-новата история, през последните 24-25 години. Какво постигнахме? Първо, създадохме елитарна, добре организирана, нагла, зле образована, алчна и корумпирана партийно-олигархична върхушка. Тя нарасна, продоби сила и започна да се самовъзпроизвежна чрез кадрови назначения във всички сфери на икономиката. Така политиката иззе всички бизнес функции в изпосталялото и късно приватизирано постсоциалистическо стопанство. Политиката се превърна в бизнес. Всеки, който искаше да успее, не започваше производство или търговия, а търсеше връзка, контакт, близост или поне релация с политиката. И колкото по-нагоре към върха на политиката стигнеш, толкова по-богат ставаш. Не е необходимо в това да има логика – достатъчно е да е вярно. Само хора без партийни качества се заемаха с предприемачество. Така постепенно у народа фатално се изкривиха представите за добро и зло, за ценно и малоценно, за достолепно и практично. Трудно придобитото и защитено образование се превърна в куха и презрителна книжна дивотия; трудът стана прицел на подигравки и заслужена ирония. Българинът прие, че с труд не може да се замогне, камо ли да забогатее, така че той унизително сам прие принизяването на стойността му; върхушката, естествено, се възползва от това – днес в България се получава най-ниската заплата в Европейския съюз, но не защото сме най-бедната държава, а защото трудът у нас е най-презрян: все пак, и ний сме дали нещо на света. Както каза Вежди Рашидов в едно предаване по телевизията: „Трудно е да не се краде”. Второ, запушени като аспаруховско дере от номенклатурни кадри без качества, държавната и общинската администрации започнаха да буксуват и да произвеждат вредни емисии. Двайсет и кусур години административна реформа, същото толкова време здравна и образователна реформа – дори и за едноклетъчен политик трябва да е станало ясно, че няма такива реформи. Или реформираш, или деформираш. Няма нищо по средата: освен самото политическо Нищо с вратовръзка от хиляда лева. Калпавата администрация доуби остатъците от надежда у българина, че още има връзка между него и държавата. Преди нещата се влошаваха с петилетки, сега – на всеки четири години или дори предсрочно. Регулативните органи се превърнаха в октоподи, готови да погълнат всеки добър бизнес, ако не си плаща; административният контрол полека се изроди в произвол с менторска партийна показалка (или бухалка). В тази условия естествените монополи и предприятията с господстващо положение на пазара съвсем логично преуспяват на гърба на потребителите, създавайки все нови и нови (плат)форми за организиран рекет. Трето, липсата на контрол от избирателите над избраните превърна политическия елит в каста, в класа на богоизбрани феодали. Прекъснала историческото си развитие поради петвековното турско иго, българската аристокрация се прероди внезапно и неестествено в републикански условия. Новите родни аристократи се обзаведоха с дворци, придворни и прислуга, бързайки да вземат от историята това, което вероятно са решили, че им е наследствено отнето. Вземат го понякога насилствено, защото вярват, че то им принадлежи по силата на бащинството или Адамовото ребро (по Дж. Лок). Готови са да подчинят и съдебната власт, защото смятат, че те са единственият амвон, от който справедливостта може да говори. Какъв изобщо е смисълът да се говори за някакво си разделение на властите при положение, че не разделението, а „Съединението прави силата”, според фасадата на парламента? Внезапно разбрали, че дори и късото съединение произвежда сила, с къс пас политиците дружно заглушават всяка проява на разум или критика; правят го така нахално, високомерно, злобно, убедително и нормативно, че и шараните увисват на опашка за разрешение да захапят куката. Вземеш ли мнозинство в сградата с фасадата на Съединението, бързо разбираш, че властта е една, а нейното разделение са само трите глави на ламята, за да хапе по-добре. И така властта престава да бъде отговорност, а се изражда в едностранно правомощие. Властта и народът заживяха перпендикулярно. Българинът има корени, но те са дълбоко скрити под земата; дори вече е позабравил за съществуването им – от тях не расте нищо, не дават плод. Или ако щете – българинът е корен, лишен от дървото си. Плодовете на дървото други ги ядат. Затова постепенно намразихме дори корена си – демографският срив говори убедително за това. Семето си проклехме. Държавата започна да се пази от населението като мащеха от доведени деца. Тя смята, че народът й дължи уважение, доверие и дори преклонение, независимо от грандиозните простотии, които сътворява. Четвърт век у нас държава и народ се търпят – държавата, защото се смята за ценност сама по себе си (в своята самодостатъчност тя е независима от хората); народът, задето без държава няма да има кого едновременно да псува и да му плаща данъци. Това търпение ражда само нищета и бедност. Е, да се радваме поне, че нещо все още се ражда по тези ширини.   Да не забравяме, че всяка златна ябълка си има по една триглава ламя. И че хубавите ябълки прасетата ги ядат.       Владимир ГЕОРГИЕВ



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: exuded
Категория: Лични дневници
Прочетен: 152592
Постинги: 135
Коментари: 17
Гласове: 35
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031