ЗА СИГУРНОСТТА НА НАЦИЯТА   Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) трябва да стане постоянно действащ орган. Нещо като Държавния съвет навремето. Националната сигурност в България отдавна е застрашена. Макар да е република с парламентарно управление, страната ни се ръководи от слаб, нерешителен и зависим от политиците парламент, най-често съставян от полуграмотни или направо неграмотни депутати. Самочувствието, което откраднатите пари създават, отдалечава все повече парламентарния елит от хората, конфронтира ги с тях и ги превръща в самодостатъчен плевел. Повечето хора, оказали се в пленарна зала, не разбират и дума от законотворчество, не познават същността и предназначението на парламентарната демокрация и по тази причина изобщо не знаят какво да правят в сградата на Народното събрание. Те дори нямат представа какво въобще гласуват и поради това не знаят как: с показалки като на ученици в ниските отделения, с видими и невидими знаци партийните функционери им диктуват как и кога да натискат копчетата на пултовете в залата. С подобно послушно малоумие не можеше да се похвали дори работническата класа – демиург в едно отминало време. Всъщност замяната на класите с касти само показва, че в България нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Положението на държавния глава не е по-весело. Силна воля, характер, самосъзнание и голямо родолюбие трябват, за да скъсаш пъпната си връв с партията, която те е подкрепила при избора за президент. А същата тази партия трябва да се задоволи след избора с гордостта, че е излъчила и покрепила личност, избрана от народа за президент – и нищо повече. Президентската институция не може да осребри никакви политически чекове. Ама понякога го прави и не се знае защо. Президентът не може да спечели нищо, освен любов или омраза. Той е на достатъчно висок пиедестал, че отвъд погледа му може де е само свободата и просперитета на народа, който го е качил там. А у нас президентът често се крие зад пиедестала, вместо да стъпи на него. Правителството е така всеобхватно залостено от задушаващата парламентарна любов и контрол, че не може да върши оперативната си работа, без да прескача през час до съседната сграда на булевард „Дондуков”. Парламентарните комисии се държат като шефове на министрите и на кабинета. Администрацията е скопена и запушена поради партийни назначения на високи постове на лица, които нямат никакви професионални качества. Партийните чистки се поголовни и често изтръгват цели структурни звена из корена им, погиват ценни, полезни и доказали се в практиката административни и управленски практики. Нормотворчеството е многословно, понякога противоречиво, усложнено; административното регулиране и административнонаказателният характер на учрежденията и ведомствата се засилва – те са като дежурен полицай на всяка стопанска дейност, особено на тази, подлежаща обективно на регулиране и контрол. А контрол върху контролиращите няма. Комитетът за държавен и народен контрол отдавна е закрит и отречен, Държавната финансова инспекция и Сметната палата имат други функции. Част от държавните комисии, изпълнителни агенции и комитети, официално контролирани от Министерския съвет или от парламента, практически правят каквото си поискат, защото се проверява само целесъобразността на харчовете им и евентуално обществените поръчки. Същината на дейността им остава без надзор. Директното приложение на европейското законодателство и пряката му задължителност превърна цели традиционни правни отрасли в хаотични купища от норми. Регламенти и директиви на Европейския съюз и Комисията, за прочитането на които е нужен поне един месец работно време, трябва да се прилагат непосредствено, без оглед на обстоятелството, че често противоречат на създадени практики и слагат смешна униформа на българската нормативна действителност. Общинската автономия, с която се гордеехме преди двайсетина години, доказа, че не дава на общините повече предимства и пари, отколкото преди да бъде установена. Практиките, наложени на България и възприети като успешни механизми от Европейския съюз, не позволява на местните власти свободно да разполагат със собствените си финансови средства, нито да планират разходите в средносрочен или дългосрочен план. Те не могат да знаят кое ще бъде одобрено за финансиране от Европа и дали то няма да бъде произволно „коригирано” с европейския маркер на някой закоравял чиновник. Съдебната система продължава да се вихри в уютен хаос, който произвежда всичко друго, но не и справедливост. Здравеопазването куца, банките не работят, образованието е демотивирано, нацията се стопява, национални идеали липсват, бедността профанизира обществото, пенсионерите мизерстват; трудът е силно подценен, а работата е кът. Всичко това ако не е заплаха за националната сигурност – здраве му кажи. Половин България опустя за четвърт век, като да е минала чума. Ако КСНС стане постоянно действащ орган, той ще може по-отблизо и ежедневно да следи процесите, довеждащи нацията ни до изтребление. Неговите актове не може да имат нормативен характер, не и при тази Конституция, но техният авторитетно-препоръчителен характер би имал достатъчно убедителна сила в държава, чиито органи са подложени на политически обстрел и разврат. Ако не друго, ще играят ролята на трохичките в приказката за Хензел и Гретел.