Постинг
27.10.2015 12:09 -
Генерал Лоден - Огледалото (хумор)
ОГЛЕДАЛОТО
Оригиналният ключ от огледалото винаги стаеше в нощното шкафче на генерал Лоден. Той нямаше доверие на никого; дори когато му се налагаше да се огледа, за да се обръсне или да отстрани космите от носа си, той предпочиташе да върши тази работа съвсем сам, на тъмно и в отсъствието на свидетели.
Предишната вечер се бе появил пред тълпа, която го богословеше. Той бе героят на нацията, олицетворител на всичко най-добро, ценно и смислено в тази част на Вселената. След като речта му беше изпратена с дълги и нестихващи овации, дюдюкания, тропане, два-три трупа и неколцина с леки телесни повреди, той се установи в обширната си къща, отиде бързо в спалнята, състояща се от няколко стаи, три тоалетни и две бидета, отвори нощния шкаф и извади оттам ключа от огледалото.
Искаше да се погледне. Имаше нужда от това. Народът му се беше нагледал, нима той не беше част от народа, та да не се надзърне поне? И той се заслужаваше.
Отвори капака на огледалото и какво да види? Какво видяха очите му? Бе очаквал всичко, но не и това.
Огромна и рязка, драматична, вулгарна и категорична драскотина разсичаше цялото му огледало на две части. Едната част, по голямата, беше по-голяма от другата част, по-малката. Той установи това, използвайки ролетка, която никога не носеше в себе си. Изчисли квадратурата на двете половини наум, след това преустанови изчисленията, защото гениалният му ум се зае с друго.
„Кой може да е сторил това?”, замисли се той. Никое човешко същество нямаше пряк достъп до огледалото му. Той знаеше, че в тази къща има малко хора, които биха се осмелили да докоснат точно тази негова вещ. Те бяха мъртви. Какво друго остава?
Тази безусловна деруга не може да е сътворена от животно. Той взе скалпел и направи нов прорез на огледалото. Сравни двете драскотини и не установи идентичност.
В този миг някой почука върху главата му.Той се обърна рязко и видя птица. Тук рядко идват птици, каза си, и продължи заниманието си. Изведнъж остра мисъл проряза темето му: „Каква беше тази птица?” Стори му се враждебна. И защо го клюцна точно по главата. Ако умът му не беше зает с друго, щеше да й обърне повече внимание и вероятно щеше да анализира оперението й, цвета на косите, тоест на перата й, характерът на очите и би взел проба от слюнката.
Но не стори това, зает с анализа на деругата. Ами ако тази драскотина е причинена именно от птицата? Как е успяла птицата да проникне през тежката изолация, направена с честен затворнически труд в Пазарджик от естествено буково дърво, отлежало двайсет и девет години и шест месеца? Как е успяла да отключи катинара, измайсторен от германска стомана, калена преди шейсет и осем години и двайсет и седем дни? Човката й едва ли е подходяща. И защо, по дяволите, ще накърнява целостта и красотата на единственото му огледало? Вероятно тази птица знае повече, отколкото казва.
Той не беше виждал птица по друго време в тази къща. Тя вероятно се е установила по-рано, но не е докладвала за присъствието си. И сега се крие. Почука по главата му, за да подскаже, че е тук, не каза нищо и се покри. Какво друго му оставаше на генерал Лоден, освен да открие птицата, да я залови, да я хване през врата и да я накара да проговори? Нищо друго не му оставаше.
Огледа се предпазливо, тихо остави скалпела, макарата, конците, тоягата, брадвата, въдицата, ролетката, химикалката за писане, бутилката кока-кола и лап-топа си настрана, за да не му се пречкат в ръцете. Птицата трябва де някъде наблизо. Премина в другата стая на спалнята, заобиколи едното биде, надникна дълбоко в него, не видя нищо, стори му, че е влажно, беше тихо и призрачно, нищо не шуртеше, освен кръвта по вените му, той се взря с едното от двете си очи и не видя нищо.
В този миг остър звук проряза тишината, той се затича и отдалече видя, че още една рязка, категорична и зловеща линия е надраскала огледалото, беше същата, но още по-грозна, самонадеяна и демонична. Затича се с все сили, спъна се в килима, блъсна огледалото, то се залюля бавно, погледна го тъжно, увисна на себе си и се спусна, за да се отърве от мъките си вероятно. Счупи се с гръм и трясък, причинявайки движение на въздуха.
Генерал Лоден не откри птицата. Но си даде сметка, ча не огледалото не може да имаш вяра. Занапред щеше да се оглежда само в тълпата. Достатъчно е.
Няма коментари
