Постинг
27.01.2016 15:01 -
Който не крещи...
КОЙТО НЕ КРЕЩИ ОТ ГОРДОСТ,
ЩЕ КРЕЩИ ОТ БОЛКА
Около 80 на сто от българите живеят на ръба на бедността, оповестиха медиите тези дни. Новината оттече в канала наред със събития от рода: „Напукано джезве умори котка”, „Фолкът носи болест”, „Висулки тормозят домашни любимци”, „Реалната цена на винетката е занижена”, „Цецо хвърчи из България, мирише на предрочен вот” и прочее.
Всеки ден – от сутрин до вечер! – научаваме, че дете или старица е изнасилена, цяло село – обрано, подпалено, крадци и мародери се разхождат като бабаити из селищата на половин България, обезлюдена и опустошена от мизерия и липса на поминък.
Два милиона и половина хубави, умни, образовани, здрави българи избяха от родината си, като да е чумава.
Специалисти по охрана на труда ни обясняват, че ние сме на последно място, но в клуба на богатите, демек в Европейския съюз. Да спим с тази мисъл, макар и гладни: щом си в клуба на богатите, значи можеш да спиш гладен, защо не.
Фирмите, предлагащи работа, осигуряват „конкурентно възнаграждение”, каквото и да значи този евфемизъм, на мен лично ми звучи като ехидна ругатня. Доказано е, че сред същите тези 80 на сто бедни фигурират и работещите – хора с висше образование, петнайсет-двайсет години трудов стаж, със или без езици, но със знания, десетократно превишаваши тези на колегите им от Западна Европа или САЩ, които получават между десет и двайсет пъти по-високо възнаграждение за труда си. В същото време горивата ни са по-скъпи от тези в богата Европа и още по-скъпи от онези зад океана.
Колкото повече заеми взема правителството, толкова повече се увеличава мизерията, корупцията, чувството за безнаказаност, престъпността, безнавствеността и усещането за безнадеждност.
Не мога да разбера само защо медиите – тези славеи на гласността, защо журналистите – будители на народната съвест, глашатаи на морала, не пишат, не говорят, не крещят именно за това. Всеки ден, от сутрин до вечер, по всички медии! Какви са тези безумни програми на мъже и жени по жартиери, на хора със зелени очила и с клепнали мисли, които заливат целият ефир, пространството в интернет, печатните издания! Нямате ли теми, не сте ли българи, господа журналисти, къде живеете изобщо? Не виждате ли болките на народа, не чувате ли плача му, защо търсите новини извън живота, сякаш сте извънземни?
Никой ли не разбира, че причината, коренът на злото, на престъпността, на мизерията, на аморалността е в безработицата, мизерията, бедността, простащината, злобата и отчаянието, обхванало българския народ? Оказва се, че е едно и също да работиш и да не работиш, че е едно и също да си трудолюбив и мързелив, а най-често богатството следва простащината и тъкмо тя е негова основна предпоставка. Всичко, написано в образците на художествената словестност – и българска, и чуждестранна, всяка проява на култура и възпитание, остават като глас в пустиня, стават ненужни, смешни вкаменелости, които не служат за нищо. Пречупена, безродна и омаломощена от вулгарния монетен звън на сребролюбието, нацията се свива в себе си, обезлюдява се, търси утеха другаде, по-далече от държавата, която я експлоатира като разменна банкнота в дебелия си портфейл. Народ, който не крещи от гордост, е обречен да крещи от болка.
Няма коментари
